Стъкларска къща ФЛИНТ град Велико Търново. Фирмата се занимава с рязане на плоско и орнаментно стъкло, всички дебелини и цветове ... повече >>>
Lohmann
Информация относно стъклото:
обща информация;
история на стъклото;
употреба ... повече >>>
Стъкларска къща ФЛИНТ
град Велико Търново
ул. "Магистрална" № 9
офис и цех тел.: 062 60 32 36
GSM: 0878 60 32 36
Връзка с нас може да осъществите и от тук >>>

Общи сведения

Едно от най-очевидните качества на обикновеното стъкло е, че то е прозрачно за видимата светлина (не всички стъкла са такива). Прозрачността се дължи на липсата на атомни преходни състояния в спектъра на видимата светлина и на факта, че това стъкло е хомогенно във всички мащаби, по-големи от приблизителната дължина на вълната на видимата светлина (нееднородностите предизвикват разсейване на светлината, нарушавайки преминаването на образа). Молекулната структура на обикновеното стъкло не позволява на по-голямата част от светлината с дължина на вълната по-ниска от 400 нанометра (ултравиолетовата светлина), да преминава през него. Това ограничение е неприемливо за някои приложения и са разработени специални видове стъкло, позволяващи преминаването на ултравиолетова светлина.

Стъклото може да бъде произведено толкова чисто, че стотици километри стъкло остават прозрачни за инфрачервени вълни в кабелите с оптични влакна.

Освен содата и варта, повечето обикновени стъкла съдържат и други добавки, изпозвани за изменение на свойствата им. Оловното стъкло е по-блестящо, заради повишения показател на рефракция, а бор се добавя, за да се променят термичните и електрическите свойства, както в Пирекс. Добавянето на барий също повишава показателя на рефракция. Ториевият оксид придава на стъклото много висок показател на рефракция и се използва при производството на висококачествени лещи. Големи количества желязо се добавят в стъкла, абсорбиращи инфрачервената светлина, като топлинни филтри на кинопроектори, а церий се изполва в стъкла, абсорбиращи ултравиолетова светлина (биологически опасна йонизираща радиация).

Метали и метлани оксиди се добавят към стъклото при производството му за промяна на цвета. Манганът се добавя в малки количества, за да премахне зеления отенък, предизвикван от желязото, или в по-висока концентрация, за да придаде на стъклото аметистово оцветяване. Както и манганът, селенът може да се използва в ниски концентрации за обезцветяване на стъклото или в по-високи за придаване на червеникав цвят. Ниски концентрации на кобалт (0,025 до 0,1%) водят до синьо стъкло. Калаен оксид с антимонов и арсенов оксид създават матово бяло стъкло, използвано за пръв път във Венеция за производството на имитация на порцелан. 2 до 3% меден оксид оцветяват стъклото в тюркоазено. Чистата мед създава много тъмно червено матово стъкло, което понякога се използва като заместител на златното рубинено стъкло. Никелът, в зависимост от концентрацията, предизвиква синьо, виолетово и дори черно оцветяване. Добавянето на титан създава жълто-кафяво стъкло. Златото, в много ниски концентрации (около 0,001%), придава на стъклото цвят на рубин, а в още по-малко количество — по-слабонаситен червен цвят, често наричан „боровинков“. Уранът (0,1 до 2,0%) придава на стъклото флуоресцентно жълт или зелен цвят. Радиоактивността на урановото стъкло обикновено не е опасна, но при стриване на прах, например при полиране с шкурка, вдишаният прах може да бъде канцерогенен. Сребърните добавки (особено сребърният нитрат) предизвикват цветове от оранжево-червено до жълто. Начинът на нагряване и охлаждане на стъклото може значително да повлияе на цветовете, предизвиквани от тези добавки. Протичащите химични процеси са сложни и не напълно изяснени. Често се изобретяват нови оцветени стъкла.

Понякога стъклото се получава естествено от вулканична лава. Това стъкло се нарича обсидиан.

История на стъклото >>>